Подпоручик Димитър Тодоров Макрев

Подпоручик Димитър Тодоров Макрев

07 четвъртък Apr 2016

Posted by adminpolk in Новини

≈ Вашият коментар

Етикети

подпоручик Димитър Тодоров Макрев

     Знам прекалено малко за дядовците си и ВОВ… Защо ли?

Ами, защото са ми разказвали, когато съм била на много крехка възраст… и не съм записвала разказите…

Снимки имам /в униформа и медали/ само на бащата на баща ми – подпоручик Димитър Тодоров Макрев.

Роден в град Малко Търново /сега няма и следа от фамилията там/.

Най ярко съм запомнила 2 епизода от разказите му: в Състава на 3 Украински фронт е воювал /ако не ме подвежда паметта/  в 11 Сливенски полк /или Ямболски, мисля, че беше/ в Тунджанска дивизия на 1-ва българска армия/. Линията им е била на Драва между Драва-Полконя, Драва-Соболч, Драва-Чехи. Форсирали са река Драва при Драва- Полконя. Яли са мухлясъл хляб, но това ги е предпазило от холера /това е първата история, която помня/.

Понеже командирите /и дядо/ са били царски офицери, политръководителите – комунисти са искали да ги разстрелват на фронта, но бойците /голяма част от които също са били комунисти/ са ги заобиколили и не разрешили това. Те казали: „За да убиете тях, първо трябва да избиете нас“, а това означавало да се оголи целият фронт…

Останалото го знаете… Жестоки боеве… Удържат линията с последни усилия, получават адмирации за храброст от руснаците…

Дядо е бил ранен от шрапнел – в бедрото, в близост до артерията… Оцелява, награден е с медал за заслуги…

Подпоручик Ганчо Николов Даскалов

10 неделя Apr 2016

Подпоручик Ганчо Николов Даскалов

Разказва Йовка Златева

Дядо ми, Подпоручик Ганчо Николов Даскалов, е бил в 11 Сливенски пехотен полк, Тунджанска дивизия, 1-ва българска армия. Участвал е в първата фаза на войната /след включването на България на страната на Антифашистката коалиция/ – в Нишката операция в Сърбия.

Дядо не обичаше да говори за войната… Затова и нямам особени спомени от подобни разговори… Отклоняваше въпросите ми…

Леля знае повече и обеща да ми напише нещичко…

Най-„добрият “ спомен на дядо беше как са се връщали от фронта. В някакво село ги посрещат по традиция с хляб и сол. Бабичката, в чиято къща са пренощували, постила креватите с бели чаршафи… Дядо и войниците лягат на пода. Защо ли? Ами, защото са били кални, мръсни, въшливи и не са искали да изцапат бельото и да направят проблем на бабичката.

Дядо Ганчо се е бил разболял от малария и ревматизъм. Същата бабичка му казва народен лек, който той прилага, и, който го излекувал от ревматизма.

Награждаван е с медали за заслуги.

Снимка имам само цивилна. С униформа – ще потърся

Когато са ми разказвани истории от войната...помня само, че лицата им се променяха и като че ли очите им потъмняваха.....

Мои дедьi вернулись из боя...оба приняли участие в самом конце ВОВ - в составе 3-тьего Украинского фронта, Первой Болгарской армии, Тунджанской дивизии, 11-ого Сливенского / или Ямболского… путаю их…. полка. Подпоручик Ганчо Николов Даскалов - отец моей мамьi, приял участие в боях за Ниш - Сербия/ первая фаза участии Болгарской армии во ВОВ/, вернулся больной из малларии и ревматизма.

Подпоручик Димитър Тодоров Макрев - отец моего отца , приял участие во второй - окончательной фазе - бои под Долни Михоляц/ Драва - Полконя / Драва-Соболч. Бьiл ранен - на гране смерти, оцелел и вернулся домой. Ему бьiли врученньi медали и крест храбрости.

Димитър Тодоров Макрев и Ганчо Николов Даскалов - мои дедушки и мой дядя Петър Чолаков из Сливена воевали в составе 3-его Украинского фронта - на линии Драва-Полконя / Драва-Соболч...А когда они мне рассказьiвали о войне...я помню, только, что рассказьiвая, их глаза темнели......