Макрев Димитър Тодоров
Макрев
Димитър
Тодоров
Подпоручик

История солдата

Подпоручик Димитър Тодоров Макрев

Подпоручик Димитър Тодоров Макрев

 

07 четвъртък Apr 2016

 

Posted by adminpolk in Новини

Вашият коментар

Етикети

подпоручик Димитър Тодоров Макрев

     Знам прекалено малко за дядовците си и ВОВ… Защо ли?

Ами, защото са ми разказвали, когато съм била на много крехка възраст… и не съм записвала разказите…

Снимки имам /в униформа и медали/ само на бащата на баща ми – подпоручик Димитър Тодоров Макрев.

Роден в град Малко Търново /сега няма и следа от фамилията там/.

Най ярко съм запомнила 2 епизода от разказите му: в Състава на 3 Украински фронт е воювал /ако не ме подвежда паметта/  в 11 Сливенски полк /или Ямболски, мисля, че беше/ в Тунджанска дивизия на 1-ва българска армия/. Линията им е била на Драва между Драва-Полконя, Драва-Соболч, Драва-Чехи. Форсирали са река Драва при Драва- Полконя. Яли са мухлясъл хляб, но това ги е предпазило от холера /това е първата история, която помня/.

 

 

Понеже командирите /и дядо/ са били царски офицери, политръководителите – комунисти са искали да ги разстрелват на фронта, но бойците /голяма част от които също са били комунисти/ са ги заобиколили и не разрешили това. Те казали: „За да убиете тях, първо трябва да избиете нас“, а това означавало да се оголи целият фронт…

Останалото го знаете… Жестоки боеве… Удържат линията с последни усилия, получават адмирации за храброст от руснаците…

Дядо е бил ранен от шрапнел – в бедрото, в близост до артерията… Оцелява, награден е с медал за заслуги…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Подпоручик Ганчо Николов Даскалов

 

10 неделя Apr 2016

 

Подпоручик Ганчо Николов Даскалов

Разказва Йовка Златева

Дядо ми, Подпоручик Ганчо Николов Даскалов, е бил в 11 Сливенски пехотен полк, Тунджанска дивизия, 1-ва българска армия. Участвал е в първата фаза на войната /след включването на България на страната на Антифашистката коалиция/ – в Нишката операция в Сърбия.

Дядо не обичаше да говори за войната… Затова и нямам особени спомени от подобни разговори… Отклоняваше въпросите ми…

Леля знае повече и обеща да ми напише нещичко…

Най-„добрият “ спомен на дядо беше как са се връщали от фронта. В някакво село ги посрещат по традиция с хляб и сол. Бабичката, в чиято къща са пренощували, постила креватите с бели чаршафи… Дядо и войниците лягат на пода. Защо ли? Ами, защото са били кални, мръсни, въшливи и не са искали да изцапат бельото и да направят проблем на бабичката.

Дядо Ганчо се е бил разболял от малария и ревматизъм. Същата бабичка му казва народен лек, който той прилага, и, който го излекувал от ревматизма.

Награждаван е с медали за заслуги.

Снимка имам само цивилна. С униформа – ще потърся

Когато са ми разказвани истории от войната...помня само, че лицата им се променяха и като че ли очите им потъмняваха.....

 

Мои дедьi вернулись из боя...оба приняли участие в самом конце ВОВ - в составе 3-тьего Украинского фронта, Первой Болгарской армии, Тунджанской дивизии, 11-ого Сливенского / или Ямболского… путаю их…. полка. Подпоручик Ганчо Николов Даскалов - отец моей мамьi, приял участие в боях за Ниш - Сербия/ первая фаза участии Болгарской армии во ВОВ/, вернулся больной из малларии и ревматизма.

Подпоручик Димитър Тодоров Макрев - отец моего отца , приял участие во второй - окончательной фазе - бои под Долни Михоляц/ Драва - Полконя / Драва-Соболч. Бьiл ранен - на гране смерти, оцелел и вернулся домой. Ему бьiли врученньi медали и крест храбрости.

Димитър Тодоров Макрев и Ганчо Николов Даскалов - мои дедушки и мой дядя Петър Чолаков из Сливена воевали в составе 3-его Украинского фронта - на линии Драва-Полконя / Драва-Соболч...А когда они мне рассказьiвали о войне...я помню, только, что рассказьiвая, их глаза темнели......

Регион Болгария
Воинское звание Подпоручик
Населенный пункт: Сливен
Место рождения Малко Търново

Боевой путь

Боевое подразделение 3 Украински фронт е воювал /ако не ме подвежда паметта/ в 11 Сливенски полк /или Ямболски, мисля, че беше/ в Тунджанска дивизия на 1-ва българска армия/
Принимал участие Драва-Полконя, Драва-Соболч, Драва-Чехи

Най ярко съм запомнила 2 епизода от разказите му: в Състава на 3 Украински фронт е воювал /ако не ме подвежда паметта/  в 11 Сливенски полк /или Ямболски, мисля, че беше/ в Тунджанска дивизия на 1-ва българска армия/. Линията им е била на Драва между Драва-Полконя, Драва-Соболч, Драва-Чехи. Форсирали са река Драва при Драва- Полконя. Яли са мухлясъл хляб, но това ги е предпазило от холера /това е първата история, която помня/.

 

 

Понеже командирите /и дядо/ са били царски офицери, политръководителите – комунисти са искали да ги разстрелват на фронта, но бойците /голяма част от които също са били комунисти/ са ги заобиколили и не разрешили това. Те казали: „За да убиете тях, първо трябва да избиете нас“, а това означавало да се оголи целият фронт…

Останалото го знаете… Жестоки боеве… Удържат линията с последни усилия, получават адмирации за храброст от руснаците…

Дядо е бил ранен от шрапнел – в бедрото, в близост до артерията… Оцелява, награден е с медал за заслуги…

Награды

двух медалей и крест храбрости
двух медалей и крест храбрости

После войны

Оба мои дедьi дожили до 78 лет.

Автор страницы солдата

Страницу солдата ведёт:
История солдата внесена в регионы: